оферти | хотели | Ѕългари€ | транспорт | търсене | информаци€ | организации | форум | за нас  
“уризъм Ѕългари€
search
»нформаци€
“ърсене по ключова дума
“уризъм и настан€ване в
месец
година

V българо-сръбско покор€ване на връх –уй

ƒата: 14.06.2014

Ќе че дъждът е в състо€ние да изненада когото и да било напоследък, но любителите на планините определено не го приветстваха в събота сутринта. “очно с дъжд обаче започна ден€т, в който сърби и българи за пореден път се наканиха да изкачат –уй (1706 м), без да е пречка това, че тъкмо отгоре минава границата между двете страни.

“ези от българите, които б€ха избрали да се качват от Ѕългари€, се събраха под течащи€ навес на спирката в село «абел, обзалагайки се кога ще спре най-сетне този дъжд, който ту се усилваше, ту измамно отслабваше. ѕланинарска група от ѕетрич реши да повдигне собствени€ си кураж, като всеки извади от раницата от приготвената собственоръчно домашна раки€, предлагайки и на другите, които очевидно б€ха подтиснати от лошото време.  ъде с тази помощ, къде без не€ се реши, че не може да се чака ц€л ден дъждът да спре, и всички тръгнаха по разкал€ни€ вече път нагоре.

»зпод задухата на дъждобрана човек не може да оглежда кой знае колко по-далеч от върха на обувките си, но в моментите, в които дъждът намал€ваше, се виждаха първите узрели диви €годи, сърнели, чадърчето на които не се е разтворило заради липсата на достатъчно слънце и маркировката, ко€то невинаги се откриваше от пръв поглед и на места не беше съвсем еднозначна.

»звестно време отне на един разклон чуденето леви€т или десни€т път да се поеме, за да установим на връщане, че е било все едно. “ова е повод за н€кои отново да отпи€т от домашната кехлибарена раки€.

ѕтичи€т хор съпровождаше похода през ц€лото време, което за н€кои беше сигнал, че най-сетне облаците ще се разб€гат, за да се приберат дъждобарните. “ака и стана. »зведнъж огрени от още срамежливото след дъжда слънце край път€ с€каш от нищото се по€виха цели плантации уханна мащерка, макове на тумби и цели пол€ни с диви теменужки. √олеми маргаритки, други вет€ – розови, лилави, жълти, бели и сини довършваха красотата на горски€ килим. »ска ти се не само да ги снимаш, ами н€как да ги прегърнеш и пренесеш у дома.

«апочва да се чува никому ненужна силна музика от хижа –уй, ко€то остава встрани от преки€ път за едноименни€ връх, ко€то всички решават да посет€т на слизане.

ћалко преди подхода към върха са спрели н€колко автомобила на √ранична полици€.  рай т€х има и други - на тези, които хем искат да са част от изкачването, хем не искат да върв€т пеша – с две думи хора, които н€мат отношение към онова, за което днес са се събрали планинарите.

“ук е м€стото да се облекат тениските, които са си направили членове на туристически дружества, да се изчакат изоставащите по трасето и да се разсъждава колко ли стръмно е трасето нагоре.

—лънцето все по-смело се усмихва и дава възможност да се види ц€лата прелест на планината –уй и околностите й.  ъдрави облаци завършват пейзажа, чието величие нико€ снимка не може правдиво да предаде.

”частници в похода, които живе€т в гранични€ район, за пореде път обсъждат колко хубаво би било да има граничен пункт със —ърби€ в района на “рън, за да могат туристите да се наслад€т на ждрелото на ≈рма без да заобикал€т, заради гранични€ контрол.

ћалко под сами€ връх изкачващите го са непри€тно изненадани от н€колко нахални шофьори на автомобили, които с мръсна газ минават покрай т€х нагоре, обгаз€вайки наоколо, мачкайки красивите цвет€ и които отнесоха пор€дъчно и напълно заслужено количество ругатни.

Ќа –уй вече се е събрала първата група пристигнали планинари, които се снимат, вад€т храни от раниците и се чуд€т как да запечатат на снимка ц€лата околност. “ам са и н€колко граничари с куче, други кучета също са доведени от стопаните и весело върт€т опашки.

“очно в подножението на върха е паркиран автомобил с пернишка регистраци€.

¬иждат се вече и туристите от —ърби€, които прииждат на малки групи от Ѕабушница, Ќиш и други места. ѕрави впечатление, че никой от т€х не идва с автомобил, макар че трасето от сръбска страна е доста по-полегато. Ќикой от сърбите, които срещаме не си прави труда да поздрав€ва, нито пък показва особена радост от срещата. Ѕългарите се оказват по-дружелюбната част от групата. ѕодходът от западната ни съседка са избрали и група българи.

«апочва масово снимане от българска страна, от сръбска страна, групово и поотделно, защото красотата накъдето се обърнеш е наистина в огромни количества.

—ред качилите се от българска страна е и кметицата на “рън —танислава јлексиева. –азказва, че н€ма време за планини и за не€ преходът не е бил съвсем лек. —ледва кратка агитаци€ от мо€ страна, и замисл€не от нейна, че всъщност никой н€ма време, но ако избере частица от него да посвети на планината, ще бъде възнаграден стократно. 

Ѕългаро-сръбската среща на –уй този път е и с участието община “рън след като със сръбската Ѕабушница са подписали споразумение за това.

јлексиева разказва, че около 150 българи (при десет пъти повече сърби) са се обадили в общината да си съобщ€т данните, което беше изискване заради това, че върхът е гранична зона. —ъс закъснение имало многократно повече запитвани€. ѕо въпроса с качването на автомобили кметът каза, че всеки си избирал сам как да се качва. ’ммм...

“ози раговор водим вече до хижа –уй, гърм€щата чузика от ко€то е оглас€ла ц€лото ни слизане към не€ по стръмната кална, от дъжа пътека. “ук са паркирани гол€мо количество автомобили на хората, за които този ден е повод просто да пи€т бира и €дат от цвърт€щите кебапчета. “ова удоволствие е при€тно и на слизащите от –уй с едно гол€мо изключение - тътена на музикалното оформление, което е непоносимо за тези, които отиват в планината и заради възможността да се наслад€т на естествените звуци.

 ратък престой на пол€ната кара посетителите да си припомн€т парчета от попул€рна през 80-те сръбска чалга. –ефренът "ј ти, ти си остала самааа" се редува с песента на Ћили »ванова за четирилистните детелини, веднага последвана от припева, разказващ друга тъжна сръбска любовна истори€. ћъка.

Ќ€кои от планинарите дори не спират и мърморейки на висок глас гледат по-бързо да се отдалечат от хижата не намирайки никакво об€снение как е възможна такава вр€ва.

ѕът€т обратно води отново към «абел за едни, към друго село в околността - Ћомница - за други. ѕът€т, който сме качили сега изглежда напълно различен заради трайно завърналото се слънце. ¬ъодушевлението не позвол€ва да се усети умора от изминатите над 20 километра. ¬реме е за бране на мащерка и мълчалива наслада от вече вид€ното. » откъсване на подминатите от другите диви €годи.

“ат€на ƒимитрова, в-к ƒневник