оферти | хотели | Ѕългари€ | транспорт | търсене | информаци€ | организации | форум | за нас  
“уризъм Ѕългари€
search
»нформаци€
“ърсене по ключова дума
“уризъм и настан€ване в
месец
година

ѕредвикателства пред български€ туризъм в процеса на европейска интеграци€
ƒата: 2005-07-22

ѕ–ќ≈ “ Ќј —“јЌќ¬»ў≈
на
» ќЌќћ»„≈— »я » —ќ÷»јЋ≈Ќ —Џ¬≈“
по
ѕредвикателства пред български€ туризъм
в процеса на европейска интеграци€

(разработено по собствена инициатива)

Ќа 30 ћарт 2005 г. ѕленарната сеси€ на »кономически€ и социален съвет взе решение да разработи и приеме по сво€ инициатива —тановище относно

ѕредизвикателства пред български€ туризъм в процеса на европейска интеграци€

 омиси€та по икономическа политика, ко€то бе отговорна за подготовката на становището, прие проект на становище на —ъвета на 13  ёли 2005 г. «а докладчик бе определена г-жа ƒонка —околова, член на  омиси€та по икономическа политика.

Ќа сво€та “ринадесета пленарна сеси€, проведена на .... ёли 2005 г. »кономически€т и социален съвет одобри насто€щото становище с ..... гласа "за", ..... гласа "против" и ..... гласа "въздържал се".

≤. ¬ъведение

“уризмът е най-проспериращи€т отрасъл на българската икономика, който се характеризира с динамично и устойчиво развитие, с високи темпове на растеж, най-€сно изразени през последните десет години. Ќегови€т принос в растежа на Ѕ¬ѕ на страната е безспорен. ƒнешното състо€ние на отрасъла се дължи до гол€ма степен на усили€та на частните предприемачи. ѕочти всички туристически обекти са частна собственост. ѕривлечени са и значителни чуждестранни инвестиции. Ќавлизат големи хотелиерски, ресторантьорски и туроператорски вериги и компании, с което страната се включва активно в процеса на световната глобализаци€ на туристическата индустри€. Ќалице са и значителни български частни инвестиции, в т.ч. и инвестиции на "зелено". ѕриета беше законовата и подзаконовата нормативна база за дейността и развитието на туризма у нас.

—ъщевременно, въпреки нарастващите резултати и приносът на туризма в развитието на българската икономика, налице са редица проблеми, които пречат за привеждането на отрасъла в съответствие с европейските и световните стандарти за качество и гостоприемство.

—ъществува значителен неизползван потенциал за развитието на туризма в страната.

»кономически€т и социален съвет след като отчете:

  • приносът на туризма за валутните приходи и платежни€ баланс на страната
  • приносът за формирането и нарастването на Ѕ¬ѕ на страната
  • м€стото и значението на отрасъла за заетостта
  • значението на туризма за постъплени€та в държавни€ бюджет
  • трудностите пред туризма, произтичащи от икономическото развитие на страната и все още относително ниските равнища на личен разполагаем доход на населението, като фактор за ефективно платежоспособно търсене на високо качествени туристически продукти и услуги от българските граждани
  • необходимостта от повишаване конкурентноспособността на отрасъла в услови€та на глобализаци€ и задълбочаваща се европейска интеграци€
  • необходимостта от усъвършенстване на институционализирани€ социален и граждански диалог между организираното гражданско общество и държавните органи
  • възможностите за развитието на туризма и нуждата от целенасочени политики, мерки и програми

» на основание чл.5, ал.4 и 5 от «акона за »кономически и социален съвет, »кономически€т и социален съвет взе решение да разработи —тановище по предизвикателствата пред български€ туризъм в процеса на европейска интеграци€.

—ъветът подчертава, че насто€щото становище е резултат от поредица срещи и дискусии, организирани от  омиси€та по икономическа политика на —ъвета с участието на експерти в областта на законодателството и практиката по проблемите на отрасъл туризъм.

ѕри дискусиите по проблемите на туризма са отчетени мнени€та, становищата и предложени€та на браншовите организации на работниците и служителите, както и на браншовите организации на работодателите.
 
—тановището на —ъвета цели да привлече вниманието на обществото и на държавните органи по проблемите и евентуалните възможности за т€хното разрешаване чрез партньорство и съгласувани действи€ за развитие на конкурентноспособен туристически отрасъл в –епублика Ѕългари€.

≤≤.  ратък преглед на икономическата конюнктура в отрасъл туризъм

ѕреходът към пазарна икономика, процесите на приватизаци€ и преструктуриране, съчетани с общата стагнаци€ на икономиката в близкото минало имаха относително краткотраен негативен ефект върху състо€нието на български€ туризъм, един от отраслите на националната икономика, който сравнително бързо преодол€ икономическата криза и започна да реализира устойчив растеж. ќсобено показателен в това отношение е темпът на нарастване на бро€ на туристите и валутните приходи. ѕрез периода 2000 Ц 2004 г. те бележат ежегоден ръст от над 15 на сто за Ѕългари€, при световен ръст в границите между 3 Ц 5  % годишно.

«а сведение, в своите прогнози за периода 2003 - 2020 год. —ќ“ Ц —ветовната ќрганизаци€ по туризма - предвижда средногодишен темп на нарастване на международните пътувани€ -  в световен мащаб Ц 4.1%, а в  европейски Ц 3%.

“уризмът е един от основните отрасли с гол€м принос за валутните постъплени€ на страната. ѕрез 2001 г. са реализирни 960 млн евро преки брутни приходи от туризма, а през 2004 г. те надхвърл€т  1,5 млрд. евро   и формират около 11 на сто от Ѕ¬ѕ на страната. ѕрез 2005 г. се очаква да достигнат около 11,5 на сто от Ѕ¬ѕ.

¬ туризма работ€т пр€ко над 70 хил. души. ќколо 180 хил. души участват косвено в продажбите на стоки и услуги на туристите. —ледователно, отрасълът има съществен принос за заетостта и ангажира повече от 250 000 души. Ќад 6 хил. семейства работ€т в собствени хотели, ресторанти, или като туристически оператори и агенти.

ѕовече от 98 на сто от туристическите обекти са частна и акционерна собственост. ѕрез последните н€колко години в Ѕългари€ са построени над 50 000 легла в нови и реконструирани хотели. ѕриблизително 70 на сто от старата база е реконструирана и обновена. ’отелите 3, 4 и 5 УзвездиФ са над 80 на сто от легловата база.  ато ц€ло над 180 000 са леглата в елитни хотели и около 150 000 са леглата в семейни хотели, пансионати и др.

≈жегодно Ѕългари€ се посещава от 7 милиона чуждестранни граждани, от които 4 милиона пристигат в страната с цел почивка и ваканци€. ѕрез 2004 г. техни€т брой е с 14,4 на сто по-висок в сравнение с 2003 г. ќсновни€т туристопоток е предимно от страните-членки на ≈—, които формират 60 на сто от бро€ на чуждестранните туристи в страната. ≈вропейски€т съюз е най-важни€т пазар за международни€ туризъм на Ѕългари€. ѕреобладават туристите от √ърци€, √ермани€, ќбединеното кралство, ћакедони€, –уси€, „ехи€, Ўвеци€, ‘инланди€ и др. ќтрицателна е динамиката на чуждестранните туристи от –уси€, ћакедони€, —ърби€ и „ерна гора, Ѕелги€, ”крайна и др.

–азвитието на туризма с високи темпове  през последните  години оказва положително въздействие за развитието на строителството, земеделието, хранително-вкусовата промишленост, транспорта и др.

ќсновните фактори, които ще оказват вли€ние върху развитието на отрасъла в средносрочен период са:

  • завършилото преструктуриране на собствеността върху активите в отрасъла
  • децентрализаци€та на управлението
  • ефективното и рационалното използване на природните, социалните, културните и икономическите ресурси на страната
  • хармонизирането на българското законодателство с европейското по отношение на регламентите за регулиране на туристическата дейност
  • социалните и екологичните аспекти за устойчивото развитие на отрасъла
  • ефективни€т диалог с организираното гражданско общество
  • членството на страната в световни, европейски и регионални туристически структури и сдружени€
  • разшир€ването на ≈вропейски€ съюз и членството на Ѕългари€ в ≈—.

ќтчитането на основните фактори разкрива деликатната ситуаци€ в туризма, независимо от положителните икономически резултати, ко€то може да предизвика негативно въздействие върху стопанските субекти и като ц€ло да намали конкурентноспособността на отрасъла. «а изб€гване на негативните въздействи€ е необходимо предприемането на целенасочени мерки, инициативи и програми, в т.ч. и от държавните органи. ƒопълнителни основани€ за подобни предложени€ ни дават мерките и програмите, предприети от множество страни в региона като √ърци€, “урци€, ’ърватска и други попул€рни туристически дестинации като »спани€ и »тали€, а също така и н€кои от по-съществените проблеми на отрасъл туризъм в Ѕългари€.

≤≤≤. ќсновни актуални проблеми в отрасъл туризъм

¬ъпреки нарастващите резултати и принос на туризма в развитието на българската икономика, се породиха и са налице редица проблеми, които задържат свободното, ускореното и устойчиво разшир€ване на позициите на отрасъла у нас и чужбина.

јнализът на резултатите от туризма показва, че в Ѕългари€ все още се забав€ реализирането на достатъчно мащабна за негови€ потенциал национална, регионална и местна политика за организаци€, развитие и управление на ефективен туризъм, ко€то да утвърди страната сред редиците на високо развитите туристически държави с подобаващо м€сто на международни€ туристически пазар.

1. »кономически€т и социален съвет обръща внимание на факта, че Ѕългари€ участва с под 1 на сто в европейски€ туристически пазар. ¬лошени са позициите на страната на руски€ и украйнски€ пазар, а действащи€т визов режим с тези страни се €в€ва допълнително преп€тствие. ¬се още не могат да се възстанов€т позициите на пазарите на ѕолша, „ехи€, —ловаки€, ”нгари€ и др. страни от ÷ентрална и »зточна ≈вропа и бро€т на туристите от тези страни е незадоволителен.
 
2. ѕрекалено дълго се забав€т действи€та на държавата относно диверсификаци€та на туристически€ продукт. «а сега се разчита главно на морски€ туризъм, който формира около 70 Ц 75 на сто от приходите и в значително по-малка степен на зимни€ планински туризъм. ¬ начален етап на развитие са другите видове туризъм като културно-исторически€, религиозни€, екологични€, селски€, приключенски€, балнеоложки€ и конгресни€ туризъм, за които страната разполага с огромен потенциал.
3. ¬се още ключов проблем за отръсъла е качеството и разнообразието на туристическите услуги, което е следствие на редица неблагопри€тно действащи фактори Ц качеството на човешки€ ресурс, инфраструктурните проблеми, комуникациите, качеството и обработката на хранителните продукти, недостатъчна хигиена и високи равнища на шум от атракционните заведени€.

4. ¬исоко остава равнището на рисковете за чуждестранните и българските граждани, свързани с т€хната безопасност и сигурност по нашите туристически дестинации и комплекси.

5. —ериозен повод за загриженост е все по-задълбочаващи€т се проблем с обучението и квалификаци€та на кадрите, ангажирани в туризма, които не могат да посрещнат непрекъснатото изменение на съществуващите и по€вата на нови потребности и изисквани€ в резултат на динамичните промени в европейски и световен мащаб. ¬се по-гол€ма е пропастта в придобитите в образователната система умени€ на работната сила и нуждите на икономиката, особено в областта на високите и информационните технологии в туризма.

6. —ъветът счита, че  решаващи за туризма са проблемите, свързани с изключително ниското качество или дори пълната липса на инфраструктурата в ц€лата страна. “ова е една от основните причини за спъване развитието не само на морски€ и на зимни€, но и на другите видове туризъм. Ќационалната, регионалната и местната инфраструктура, и по Ц конкретно пътищата за развитието на селищата и регионите на културно-исторически€, селски€ и екологични€ туризъм, не отговар€ на съвременните изисквани€ на туристите. ѕри налична добра материална база, високо качество на туристически€ продукт и съвременна инфраструктура, Ѕългари€ ще привлече и сегмента на по-високоплатежни туристи.

7. Ћипсата на целенасочена държавна политика за привличане на български и чуждестранни инвестиции създаде хаос в концесионирането и застро€ването на туристическите зони. Ќезаконното и незавършеното в срок строителство са допълнителна пречка за развитието на отрасъла. ƒържавата н€ма политика за ориентиране и насочване на инвестициите към важните за страната региони, селища и курорти. 

 8. »кономически€т и социален съвет с неудовлетворение отбел€зва, че в страната все още липсва национална атмосфера за гостоприемно посрещане на чуждестранните и българските туристи на граничните пунктове, както и на национални и местни инфраструктурти обекти Ц аерогари, ж.п. гари, автогари и др.  ачеството и разнообразието на предлаганите услуги и стоки в повечето случаи са под нивото на изисквани€та и стандартите на европейските страни. «анижен е контролът в системата, което затрудн€ва каквито и да са системни грижи на държавата и бизнеса върху поведението на икономическите субекти.

9. Ќезависимо, че със «акона за туризма, държавата определ€ туризма като отрасъл с приоритетно значение за икономиката на страната, »кономически€т и социален съвет подчертава, че н€ма €сно определени приоритети в туризма. Ќещо повече, липсва комплексна и взаимообвързана нормативна база относно държавните икономически стимули в областта на туристическите услуги Ц €сна и дългосрочна данъчна политика, лицeнзионна политика, политика в областта на таксите, застраховането и т.н.

10. —ъветът израз€ва загрижеността си от наличието на сив сектор в туризма, който се отраз€ва негативно на конкурентноспособността, качеството на услугите и се оказва сериозен задържащ фактор за дългосрочното развитие на по-големите туристически обекти и услуги. —ивата икономика има допълнителен негативен ефект, свързан с оформ€нето в туристите на представи за страната като дестинаци€ с ниски цени, обусловени от ниското качество. Ќеобходимо е да се сведе до миниум делът на сивата икономика. ѕо  неофициални данни на  експерти в туризма, бро€т на работещите без трудови договори в бранша далеч надхвърл€ 50, 000 души, без тази цифра да отчита ползуването на детски труд;  цифрата на веро€тно укритите данъци е силно обезпоко€ваща (визират се постъпилите през 2001/2002 год. около 80 мил. лв. от данъци в туризма, вместо реалните над 200 мил. лв.).

11. —ъветът отбел€зва с безпокойство, че са налице сериозни проблеми, свързани с координаци€та на усили€та за развитието на отрасъла и на инфраструктурата Ц на национално, регионално и местно ниво. —ътрудничеството между държавните институции, органите на местна власт и туристическите сдружени€ е незадоволително и е с ниска ефективност.

¬секи от посочените проблеми, самосто€телно и в комплекс, оказва сериозно задържащо вли€ние върху стремежа за по-бързо развитие и разшир€ване на туристически€ отрасъл в Ѕългари€. “€хното негативно въздействие е непреодолимо само с усили€та на туристическите компании, дружествата и браншовите организации, без участието на държавните институции, които следва да бъдат пр€ко заинтересовани от резултатите от т€хната дейност във връзка с решаването на определени икономически и социални проблеми в национален, браншови,  регионален и локален мащаб.

≤V. ќсновни изводи и препоръки

»кономически€т и социален съвет,

след като извърши задълбочен анализ на възникналите проблеми в туризма;

след като разгледа и обсъди становищата и съдържащите се в т€х предложени€ на представителите на организациите на работодателите и на организациите на работниците и служителите и експерти от туристически€ отрасъл;

като отчете мнението на експертите и представителите на групите, представени в —ъвета;

като взе предвид посочените достижени€, а също така и натрупаните през последните н€колко години сериозни проблеми, които спъват развитието и диверсификаци€та на туризма в области, за които страната ни разполага с изключително богат потенциал;

в изпълнение на сво€та функци€ и рол€ да израз€ва интересите и вол€та на организираното гражданско общество и да консултира държавните органи по основни проблеми на икономическото и социалното развитие на страната,

се обръща към държавните органи на национално, регионално и местно ниво, към обществените и специализираните неправителствени организации в областта на туризма със следните предложени€ за преодол€ване на натрупаните проблеми:

1. —ъветът обръща внимание, че Ѕългари€ разполага с потенциал за развитието на всички видове туризъм и е убеден, че за целенасочено разрешаване на проблемите и очертаване на приоритетните направлени€ за развитието, разшир€ването и просперитета на туристически€ отрасъл е необходимо в съкратени срокове, съвместно с браншовите организации на работодателите и на работниците и служителите, да се разработи —тратеги€ за устойчиво развитие на български€ туризъм. — не€ следва да се определ€т средносрочните и дългосрочните цели и приоритети пред отрасъла, като се акцентира и върху следните въпроси:

  • определ€не на насоките на продуктовата политика чрез провеждане на национална политика за "гостоприемство" на всички нива и развитието на допълнителни туристически услуги
  • направлени€ за диверсификаци€ на туристически€ продукт и създаване на благопри€тни услови€ и среда за развитието на всички форми на  специализиран туризъм като културно - исторически€, балнеоложки€, екологични€, селски€ и конгресни€ туризъм. ¬ момента съотношението между морски€ и останалите видове туризъм е 80:20%. ¬ следващите 5 години това съотношение да се промени на 60:40%
  • данъчни и други икономически стимули за развитието на отрасъла и инфраструктурата и за привличането на чуждестранни и местни инвестиции
  • концесиониране на плажовете, минералните извори и другите исторически и природни забележителности
  • маркетингова политика и позициониране на Ѕългари€ на целеви пазари
  • изграждане на модерна и ефективна система за обучение и квалификаци€ на необходимите кадри в туризма
  • ангажименти по изграждането и поддържането на националната, регионалната и местната инфраструктура; м€стото, рол€та и ангажиментите на държавата и бизнеса в областта на туризма.

2. —ъветът счита за целесъобразно въз основа на —тратеги€та да се актуализират и прецизират всички закони и другите нормативни актове, които имат отношение към дейностите в туристически€ отрасъл и неговото свободно и ефективно развитие. — тези закони следва да се утвърд€т, освен €сни икономически правила, ангажименти, организационните структури и техните взаимоотношени€, имащи отношение към бързото решаване на възникващите проблеми от нормативен и практически характер. —пециално внимание следва да се обърне на изготв€нето и приемането на нормативни актове за териториалното и архитектурното изграждане на туристическите селища и курорти.

3. —ъветът е убеден, че особено внимание следва да се отдели на националната реклама в чужбина относно предимствата на нашата страна в областта на туризма. «а финансирането на тази дейност да се обособи ‘онд за национална реклама, който да се попълва със средства от държавни€ бюджет, такси за регистраци€ и категоризаци€ на туристическите обекти, други местни такси и да се управл€ва от Ќационални€ съвет по туризъм.

—ъветът препоръчва да се изработи и приеме национално мото, което да отличава страната от конкурентите й в съответни€ пазарен сегмент. Ќеобходимо е да се създаде ефективен механизъм за сътрудничество между държавните органи и неправителствените организации на национално, регионално и местно ниво за попул€ризирането на национални и балкански фестивали, традиционни празници и фестивали на селищата и др. за удължаването на туристически€ сезон.

—ъветът счита, че е  целесъобразно да се възстанови дейността на туристическите представителства на Ѕългари€ в чужбина, по-конкретно в страните, които в миналото са генерирали основни€ туристически поток и в страните с възможности за растеж, по-конкретно в Ѕерлин, ‘ранкфурт, Ћондон, ћосква,  иев, —токхолм и др.  

4. —ъветът намира за наложително изграждането на адекватна и ефективно функционираща институционална структура за управление на туризма, в съответствие със съвременните тенции в световен и европейски мащаб, почиваща на принципите на публично-частното партньорство. ¬ъв връзка с това препоръчва:

  • да се създаде специализирана посто€нна  омиси€ по туризма на Ќародното събрание, ко€то да усъвършенства нормативната уредба за регулиране на туризма
  • да се създаде ћинистерство на туризма с €сно дефинирани функции и ангажименти, което да провежда и координира държавната политика и дейността на държавните институции с компетенции в областта на туризма
  • да се създаде Ќационален съвет по туризъм към ћинистерски€ съвет като държавно Ц обществен орган, в който да се включат на паритетен принцип представители на правителството и на браншовите туристически организации на работодателите и синдикатите.

5. —ъветът израз€ва категоричната си позици€, че следва да се осигур€т законови гаранции за равнопоставено участие на представителните организации на работодателите, на представителните организации на работниците и служителите и на други  социално-икономически партньори в дейностите по консултиране, идентифициране на проблемите и разработването на политики, инструменти и мерки за т€хното решаване. —ъветът е убеден, че следва да се възложат на браншовите организации функции по регистраци€ на туристическите дейности и категоризаци€ на туристическите обекти. ÷елесъобразно е да се делегират и правомощи€ по контрола по спазването на нормативните разпоредби и нормалната етика в отрасъла.

6. —ъветът приема за целесъобразно използването на всички форми за социален диалог, вкл. и »кономически€ и социален съвет, за информиране на работодателите, работниците и служителите и други представители на гражданското общество, за поетите ангажименти при преговорите за присъедин€ване към ≈— и произтичащите от това права и задължени€ за страната.

7. —ъветът насто€ва да се предприемат дейности за повишаване капацитета на браншовите организации на работодателите и на работниците и служителите за участие в програми и проекти по предприсъединителните, структурните и кохезионни€ фондове на ≈— за развитие на отделните видове туризъм и изграждането на съвременна система за професионално образование и обучение на работната сила.

¬ъзможни решени€ в тази област биха били:

  • изработване на държавни образователни изисквани€ за придобиване на квалификаци€ по професии от отрасъл туризъм, в съответствие с потребностите на пазара и при спазване на европейските изисквани€ и регламенти, с активното участие на организираното гражданско общество
  • създаване на регламенти за стимулирането на производствената и учебната практика в реална среда
  • формиране на нов тип взаимоотношени€ между образователната система и предпри€ти€та от отрасъла за повишаване качеството на образованието и обучението
  • създаване на специализирани центрове за професионално обучение към браншовите организации от туризма за придобиване на нова или усъвършенстване на придобитата професионална квалификаци€ по ц€ла или по част от професи€, като гаранци€ за въвеждането на нови стандарти в образованието, обучението, обслужването и качеството на туристически€ продукт
  • създаване на инструментариум за валидизиране на професионалните знани€ и умени€, придобити чрез обучение на работното м€сто

8. —ъветът счита за целесъобразно гражданското общество да бъде включено в управлението на структурните фондове, което ще допринесе за по-добра обвързаност между плановете и нуждите на българските граждани и следавателно ще осигури по-доброто им усво€ване.

»кономически€т и социален съвет, отчитайки решаващото  и все по-нарастващо значение на туризма за икономиката на Ѕългари€, насто€ва Ќародното събрание и ћинистерски€т съвет да предприемат спешни действи€ за привеждането на законодателството и практиката в тази област в съответствие със съвременните изисквани€ и препоръки на ≈вропейски€ съюз, с природните, историческите и културните дадености на нашата страна и при отчитането на програми и политики, прилагани от страни - попул€рни туристически дестинации и конкуренти на Ѕългари€.

—офи€,   ёли  2005 г.

доц. д-р Ћалко ƒ”Ћ≈¬— »
ѕ–≈ƒ—≈ƒј“≈Ћ Ќј » ќЌќћ»„≈— »я » —ќ÷»јЋ≈Ќ —Џ¬≈“


ѕечат на офертатаѕечат