оферти | хотели | Ѕългари€ | транспорт | търсене | информаци€ | организации | форум | за нас  
“уризъм Ѕългари€
search
»нформаци€
“ърсене по ключова дума
“уризъм и настан€ване в
месец
година

ћеморандум на Ќационален хотелиерски мениджмънт клуб
ƒата: 2006-02-07

Ќј÷»ќЌјЋ≈Ќ ’ќ“≈Ћ»≈–— » ћ≈Ќ»ƒ∆ћЏЌ“  Ћ”Ѕ


ќ Ѕ – Џ ў ≈ Ќ » ≈

към

г-н √еорги ѕърванов
ѕрезидент на –епублика Ѕългари€

г-н —ергей —танишев
ћинистър-председател на –епублика Ѕългари€

г-н јсен √агаузов
ћинистър, ћинистерство на регионалното развитие и благоустройството

г-н ƒжевдет „акъров
ћинистър, ћинистерство на околната среда и водите

г-н ѕетър ћутафчиев
ћинистър, ћинистерство на транспорта

г-н –умен ќвчаров
ћинистър, ћинистерство на икономиката и енергетиката

г-н ѕламен ќрешарски
ћинистър, ћинистерство на финансите

 метовете на всички общини в –епублика Ѕългари€

 опие: ¬сички медии

”важаеми г-н ѕрезидент,
”важаеми г-н ћинистър-председател,
”важаеми г-да министри,
”важаеми госпожи и господа кметове на общини,

Ќа 2 февруари 2006 г. в –езиденци€ ДЅо€наФ, Ќационален хотелиерски мениджмънт клуб (Ќ’ћ , www.TourMarketing.org), като национално представена браншова асоциаци€, заедно с ‘ондаци€ за реформа в местното самоуправление (‘–ћ—, www.flgr.bg), като национална организаци€ на общините в страната свикаха национална конференци€ на тема Дјспекти на взаимодействие между туристически€ бизнес и местната властФ. ¬ дискуси€та участваха над 150 делегата, в т.ч. кметове, общински съветници и представители на местната власт от една страна и собственици, изпълнителни директори и висши мениджъри на хотелски комплекси, туроператори и турагенти от друга. “ази среща постави основите на открит диалог и партньорство между туристически€ бизнес и местната власт. ¬ резултат на повдигнатите въпроси по време на националната конференци€ и след обработката на позициите, предложени€та и мнени€та, получени в Ќ’ћ  до 1 февруари 2006 г., ”правителни€т съвет на Ќ’ћ  обобщи статуса, основните проблеми, насоки за развитие и искани€ на отрасъла с цел по-нататъшното му хармонично и устойчиво развитие.

— насто€щи€т меморандум каним г-н јсен √агаузов, ћинистър, ћинистерство на регионалното развитие и благоустройството; г-н ƒжевдет „акъров, ћинистър, ћинистерство на околната среда и водите; г-н ѕетър ћутафчиев, ћинистър, ћинистерство на транспорта; г-н –умен ќвчаров, ћинистър, ћинистерство на икономиката и енергетиката на работни срещи за обсъждане на резултатите и препоръките от националната конференци€. ѕредлагаме първата работна среща да се проведе в рамките на девета работна седмица (28 февруари Ц 2 март 2006 г.).

“екущо състо€ние на отрасъла

“уризмът отдавна е заел позици€ на водещ стопански отрасъл в българската икономика. “ова е секторът, който вс€ка година значително намал€ дефицита във външната търгови€ на Ѕългари€. «а 2005 г. отрасъл Д“уризъмФ е посрещнал и обслужил над 4,83 млн. чуждестранни туристи (ръст от 4,5%, без транзитно преминалите), финансовите постъплени€ от които са за над 3 млрд. лева. —екторът произвежда 13% от Ѕ¬ѕ на страната. ѕочти 1 млрд. лева инвестиции в икономиката на Ѕългари€ се генерират именно от отрасъл Д“уризъмФ.

«а периода 2000Ц2004 г. ръстът на чуждестранните туристи и валутните приходи нарастват ежегодно с по 15% (при среден темп за света 3Ц5%). —поред —ветовната туристическа организаци€ страната ни е втората най-бързо развиваща се туристическа дестинаци€ в ≈вропа, след ’ърватска.  ъм началото 2005 г. над 98% от туристическите обекти са частна собственост.  ато ц€ло “уризмът е отрасъл на малките и средните предпри€ти€. ѕр€ко и косвено, чрез него се осигур€ват над 285 000 работни места, основно в райони без особено развита друга бизнес активност. ќтрасъл Д“уризъмФ има висок икономически мултиплициращ ефект. “ой е една от главните предпоставки за развитието на секторите строителство, мебелна промишленост, селско стопанство, хранително-вкусова промишленост, транспорт и др.

 ъм днешна дата в страната ни функционират над 1400 хотела. ќт т€х над 800 са категори€ три, четири и пет звезди.  ъм почти всички хотели са изградени и функционират и ресторанти или заведени€ за хранене и развлечени€. √ол€ма част от построените хотели през 60-те, 70-те и 80-те години са реконструирани и обновени. ¬се още е налице значителна географска концентраци€ на настанителната база - 70% от хотелите ни са по българското „ерноморие, 12% - главно в Ѕанско, Ѕоровец и ѕампорово, а останалите Ц в големите и по-малки населени места. Ћогично е и приходите от туризъм да имат сходно разпределение. ќколо 70% от крайни€ финансов резултат се формира от морски туризъм, около 15% - от планински ски-туризъм, а останалите проценти се разпредел€т между конгресен и бизнес туризъм, значително по-малко от културно-исторически, селски, балнеоложки, екологичен, религиозен и др.

¬ъпреки обновената леглова база и изградената туристическа суперструктура, един от основните фактори, спъващ развитието на отрасъла е незадоволителното ниво и/или липсата на основна инфраструктура. ƒруг не маловажен фактор е еднообразието и незадоволителното качество на предлагани€ туристически продукт. ќбщи€т имидж на Ѕългари€ на световните туристически пазари е на евтина дестинаци€, привличаща икономически слабите социални слоеве от населението главно от ≈вропа. ƒори и с този туристопоток страната ни едва усп€ва да привлече 1% от европейски€ туристически пазар.

ѕроблеми, дисбалансиращи хармоничното развитие на отрасъла

ќсновни€т проблем е все още липсващата национална стратеги€ за развитието на отрасъла. ќт 15 години не е €сно кой е отговорен за състав€нето й Ц дали държавата или съществуващите от години браншови организации.  ќще по-тревожно е, че нито една от двете страни не е инициатор на сформирането на работна група за създаването на стратеги€.

ƒруги дестабилизиращи аспекти са свързани с липсата или неефективността на икономическите стимули за частни€ бизнес, функционирането на Дсива икономикаФ в сектора, недостатъчната координаци€ между министерствата касаещи развитието на отрасъла, лишената от ресурсни възможности местна власт, недостатъчната координаци€ между централната и местната власти, липсата на координаци€ между 152-те национални, регионални и продуктови туристически сдружени€ у нас както и незадоволителното взаимодействие между държавните органи и неправителствените организации, представл€ващи сектора.

Ќе на последно м€сто идват и проблемите, отнас€щи се до:

  • Ћипса на реална пазарна информаци€ за взимане на адекватни управленски решени€ (данните, предостав€ни от Ќ—» са неблагонадеждни, тъй като не се подава коректна информаци€ от самите бизнес единици или поради забав€не, лоша или липсваща комуникаци€ между държавната и местните администрации. Ќапример по данни на Ќ—» у нас има регистрирани 1361 хотела (данните са за 2004 г.), което е нереално и подвеждащо. ѕо данни на Ќ’ћ  у нас само 3, 4 и 5 звездните хотели са над 800).
  • »зтичане на млади специалисти, както по управление на хотели и ресторанти, така и на обслужващи специалисти (в резултат на невъзможност за кариера, ниско заплащане и немотивираща работна среда). ѕоследствие Ц наемане на неспециалисти, неконтролируемо текучество, непрофесионално отношение към гостите, лоши отзиви, отлив на платежоспособните туристи, които търс€т качество, а не само привлекателна цена.
  • —ъществуващата ценова политика при предлагане на туристически услуги на м€сто.
  • Ќерегулиране на застро€ването, водещо след себе си скъс€ване на туристически€ сезон и Добеззелен€ванеФ на курортните комплекси.
  • Ќезадоволително ниво както на общата чистота, така и на местата, представл€ващи природни и антропогенни туристически ресурси
  • ќрганизаци€та на работа на нашите гранични пунктове и др.

Ќ’ћ  отговорно стои зад позици€та, че за окончателното решаване на тези проблеми са задължителни както политическа вол€ на държавата, така и ефективни и работещи предложени€ от страна на браншовите организации, представл€ващи интересите на туристически€ бизнес.

 ато безспорно доказателство за наличието на гореизброените негативни аспекти, Ќационален хотелиерски мениджмънт клуб отбел€зва и факта, че все повече наши сънародници не прекарват годишните и краткосрочните си отпуски в Ѕългари€. “ревожен е факта, че за 2005 г. над 1 млн. българи са пътували в чужбина с цел туризъм, като за престо€ си са изхарчили приблизително 1 млрд. лева - огромен финансов ресурс напускащ Ѕългари€ и ощет€ващ развитието не само на отрасъла, но и на националната икономика.

Ќад половин година след провеждането на изборите за централна власт, все още не е назначен ѕредседател на ƒържавната агенци€ по туризъм, както и не е приет устройствен правилник за нейното функциониране. ѕредвид наближаващите световни туристически борси този факт несъмнено ще окаже негативен ефект върху готовността на страната ни да привлече повече и платежоспособни чуждестранни гости. «астрашено е и посрещането на активни€ сезон л€то 2006.

√орепосочените области за подобр€ване не са изчерпателни, по-скоро са споменати за да се фокусира вниманието върху най-фрапиращите и изискващи спешна реакци€ от страна на браншовите организации, държавата и местната власт.

Ќасто€щи€т меморандум е директно свързан с хармонизиране на българското и европейското законодателство, с приетите документи на —ветовната организаци€ по туризъм, с механизмите на световната пазарна икономика, на частната собственост на туристическите обекти, както и стимулиране на устойчивото, хармонично развитие на туризма и на свързаните с него  икономически сектори и подсектори.

¬следствие на проведената национална конференци€, ”правителни€т съвет на Ќационален хотелиерски мениджмънт клуб реши да постави искани€, от името на своите членове и делегати в конференци€та, към насто€щите управници на страната, мотивирани от необходимостта за коригиране на развитието и управлението на отрасъла през следващите три години:

1. ƒа се изготв€т и приемат актуални кадастрални и градоустройствени планове.

ћотиви: –азвитието на туризма във все повече общини изпреварва развитието на самите общини. Ќалице е изоставане на местната инфраструктура в сравнение с туристическата, което води до дисбаланс в туристическата дестинаци€, от което страда общи€ имидж на страната. ¬ големите курорти техническата инфраструктура е в плачевно състо€ние. Ќа много места н€ма пречиствателни станции, водопроводите и канализаци€та н€мат нужни€ капацитет. ќгромните частни инвестиции в хотели, ресторанти, курортни селища и др. не са достатъчни за адекватна международна конкурентоспособност на отрасъла.

2. ƒа се спре стихийното развитие на туристическата индустри€.

ћотиви: “уристически€т продукт губи от сво€та привлекателност поради това, че н€кои курорти придобиват чертите на градове (например —лънчев бр€г, следва го ѕампорово). Ѕългарски€т туристически продукт все по-€сно подава сигнал към пазара, че е ориентиран главно към масови€ и неплатежоспособен турист. ƒори да се стро€т само пет-звездни хотели, това н€ма да повиши качеството при нарушена природна среда.

3. ƒържавата да оптимизира с приоритет териториално-селищното устройство на курортните райони и да се справи с регулирането на застро€ването в т€х.

ћотиви: ѕроблем в не малко райони на страната е липсата на кадастрални планове и контролът върху застро€ването. ѕрактиката до момента показва, че както централната, така и местните власти са безсилни пред крупните инвеститори. «а да не се прекрачат и последните бариери и да се изправим пред нуждата от срутване на вече построеното, е необходимо властта да влезе в своите правомощи€ и да предпази сектора от настъпващи€ хаос.

4. ƒа се прекрати практиката частично да се промен€т вече приетите градоустройствени планове.

ћотиви: “ова води до пром€на на концепци€та на общото градоустройство. ѕри обсъждането на градоустройствените планове на селищата и курортите да присъстват и представители и на туристически€ бизнес.

5. ƒържавата да съдейства финансово за разработване на регионални и общински програми за развитие на туризма.

ћотиви: ќт една страна, наличието на работеща и жизнена програма ще очертае насоките за развитие на туризма в региона, по ко€то синхронизирано ще работ€т както местната власт, така и бизнес субектите. ќт друга, това би намалило безработицата и би специализирало отделните райони в определени видове туризъм. ‘ормирането на добре развити региони в туристическо отношение би спомогнало за формирането на добре развита дестинаци€ Ѕългари€ като ц€ло.

6. ¬ъв връзка с чл. 10 от «акона за туризма, вс€ка община да информира ежегодно представителите на туристически€ бизнес, чрез националните и регионални  браншови организации, за всички планирани и извършени дейности по общинската програма за развитие на туризма.

7. Ќа всеки шест месеца да се провеждат срещи между консултативни€ съвет по развитие на туризма към общината с представителите на туристически€ бизнес от региона.

ћотиви: ѕо този начин ще се осигури чуваемост между двете страни, ще се даде възможност проблемите да се решават своевременно, ще се увеличи доверието между бизнеса и общината и ще се създаде здрава основа за развитие на публично-частното партньорство.

8. Ќа шест месеца вс€ка община да изготв€ и предостав€ на туристически€ бизнес, чрез националните браншови организации, отчет за събраните средства от туристическа такса и за т€хното изразходване, съгласно дейностите по програмата за развитие на туризма в общината.

ћотиви: Ѕизнесът е в невидение за какво точно общината изразходва средствата, събирани като туристическа такса, което води до липса на доверие между мастната власт и бизнес субектите.

9. ѕостепенно да се изград€т единни информационни центрове и информационно обслужване на туристите в общините.

10. „аст от събраните средства от туристическа такса да се разходват за развитие на местната територи€, в т.ч. природните и културно-исторически туристически ресурси. ќпределен, договорен процент от внас€ната в общинските бюджети  въпросна такса да бъде инвестирана за облагород€ване на района, където се намира съответното средство за подслон, внесло сумата. ƒруга част от туристическата такса да бъде задел€на и инвестирана за провеждането на пазарни изследвани€ за нуждите, очаквани€та и впечатлени€та на туристите, посещаващи общината, които да бъдат анализирани съвместно от представителите на туристически€ бизнес и местната власт. ќпределен процент от таксата да бъде инвестиран в рекламата на съответната туристическа дестинаци€ или район. ћотиви: —ъгласно т. 8

11. —ъгласно чл. 16, ал. 3 от «акона за туризма, налагането от страна на кмета на глоби и имуществени санкции се разходват само за дейности, свързани с ѕрограмата за развитие на туризма Ц изграждане и развитие на инфраструктурата, опазване, поддържане и развитие на зелените площи, изграждане на информационни туристически центорве, реклама на дестинаци€та и др. ¬ъв връзка с горното, да се въведе процентно разпределение при разходването на средствата от този източник.

ћотиви: “ова би гарантирало бюджет по отделните пера и би предотвратило преливането на средства от едно към друго и съответно захранването на едно за сметка на друго. ѕо този начин ще бъде известно вс€ко перо с какви средства, идващи по този канал разполага.

12. ƒа отпадне класифицирането на българи и чужденци в подаваните справки-декларации в общините за реализираните нощувки.

ћотиви: »зисквани€та за това диференциране отпаднаха съгласно чл. 3а от приети€ «акон за изменение и допълнение на «акона за туризма от 25 ноември 2005 г.

13.  ъдето е възможно общините да обособ€ват отделни територии за формирането на специализирани туристически райони за различни видове туризъм Ц социален, селски, райони за платежоспособни и богати туристи и др.

ћотиви: ѕодобни решени€ биха увеличили възможността на страната ни да специализира в привличането на различни пазарни сегменти и да започне да привлича по-заможни и ло€лни групи пътуващи.  ъм насто€щи€ момент това е невъзможно поради смесването на различните сегменти туристи в една територи€.

14. ѕризоваваме ƒържавата в лицето на ѕрезидента, ћинистър-председател€ и ресорните министри да декларират позици€та си по въпросите, свързани с екологи€та и въвеждането на модерните технологии за рециклиране на отпадъците.

15. ƒа бъде въведено рециклирането на отпадъците като технологи€ при т€хната обработка.

ћотиви: ѕри изгар€нето на отпадъци се отдел€т диоксини и шлака, които увреждат почвите и водните запаси. –ециклирането осигур€ва облагород€ване на отпадъците, т.е. околната среда се хигиенизира и пречиства.

16. ƒа бъде спр€на порочната практика, изборът на фирма да предхожда изборът на технологи€ при обработката на отпадъците.

ћотиви: »зборът на технологи€ за справ€не с отпадъците е стратегическо решение, а изборът на фирма Ц оперативно. ¬ъзприетата порочна практика води до изправ€не пред проблема с отпадъците многократно и без полезно решение. 

17. ƒа се създадат генерални планове за акумулиране и отвеждане на отпадни пречистени води.

ћотиви:  ъм момента на много места не е изградена канализационна инфраструктура за заустване на пречистените отпадни води в море или в река.

18. „рез данъчни облекчени€ или други финансови инструменти ƒържавата да стимулира хотелиерите, които въведат системи за пречистване на отпадни води.

ћотиви: –азходите по пречистване на 1 куб. м. отпадни води от хотел може да достигне до 4 лева в зависимост от местоположението на обекта. “ова от сво€ страна не би стимулирало хотелиерите да инвестират в пречиствателни станции.

19. –азходите за строителство и модернизаци€ в туризма да се призна€т за разход преди облагане с данък печалба.

20. ƒа се въведе корпоративен данък печалба до 10%.

21. ƒържавата да субсидира отрасъл Д“уризъмФ по въвеждане на договорените вече евростандарти, включително за безопасност на храните, за въвеждането на съвременни системи за пречистване на отпадни води и др.

ћотиви: ¬ече са налице договореностите с ≈— и конкретните ангажименти на страната ни, включително и онези, касаещи туризма. Ќеоспорим е фактът, че както браншовите организации, така респективно и техните членове не са информирани за тези ангажименти. ѕриемат се  закони, които за кратки срокове принуждават бизнесът да въведе скъпоструващи стандарти на световно ниво. Ѕез финансовата помощ на държавата по внедр€ването на тези стандарти, сектора не би се справил сам, би се получило социално напрежение без никакъв резултат. ѕример за това е «аконът за храните, който предвижда да се въведе Д—истема за анализ на опасностите и контрол на критичните точкиФ във всеки обект за хранене в страната до 01.01.2007 г. ≈дна такава система се въвежда от външни консултанти за период от близо 1 година и струва 8000 Ц 10000 лева.  ъм момента у нас има над 12 000 заведени€ за хранене, а консултантите, въвеждащи системата са не повече от 50. ¬идно е отсега, че Ѕългари€ н€ма да изпълни този ангажимент към ≈вропа. “ова е само един пример за предсто€щи€ хаос, който би настъпил на 01.01.2007 г. когато органите на ƒ¬—  и ’≈» тръгнат да изпълн€ват контролните си функции. — изтичане на крайни€т срок се създават предпоставки за корупционни практики.

22. ƒа бъдат въведени данъчни облекчени€ за всички туристически предпри€ти€, въвели световните изисквани€ за екомаркировка.

ћотиви: “уристически€т отрасъл изпада в неконкурентоспособност, изоставайки от тенденци€та за въвеждане на световните еконорми. «а целта обаче са нужни не малко инвестиции и обучение на кадрите по въвеждането им. ƒанъчните облекчени€ биха стимулирали повече собственици и мениджъри да преосмисл€т позици€та си и да започнат поетапното догонване на по-развитите дестинации и по този въпрос.

ѕризоваваме медиите в страната да изпълн€ват функци€та си на четвърта власт и да осигур€ват трибуна за дискуси€ по всички гореизброени искани€.

Ќационален хотелиерски мениджмънт клуб поема ангажимента да представл€ва интересите на делегатите в конференци€та и своите членове при раз€сн€ване на предложените мотивирани искани€ при провеждане на работните групи с представители на централната и местната власт Ѕългари€.

Ќад€ваме се ƒържавата, в лицето на ѕрезидента, ћинистър-председател€т и министрите, да не остане анонимна и да поеме отговорността си като страна в публично-частното партньорство с бизнеса.

ќт името на ”— на Ќационален хотелиерски мениджмънт клуб

»ли€н »ванов

ѕредседател


ѕечат на офертатаѕечат