оферти | хотели | България | транспорт | търсене | информация | организации | форум | за нас  
Туризъм България
България

През континента, от София до Правец

За няколко месеца София ми е досадила - с претъпканите си автобуси и столичен калабалък. Градът тесен за мойта душа е и искам да изляза. Но на Витоша не е приятно сам, значи - на стоп.

План А - Велико Търново, защото там имам приятели; план Б - където и да е.

13.00 ч., Хан Богров. Пълно е с коли, а други стопаджии няма. Десетина души ми правят знак, че пътуват съвсем наблизо. Безсмислено е да тръгвам с тях, понеже на това място шансът е най-голям.
13.40. От следващия автобус 90 слизат момче и момиче с раници. Кимваме си и те се отдалечават. Застават на стотина метра от спирката и изваждат голям картон с надпис "Севлиево".
14.10. Поредният автобус е докарал още двама, този път за Габрово.
14.40. Все още съм тук. Пак автобус 90, същият шофьор, който ме докара. И още двама стопаджии.
До момента съм говорил с петнайсетина шофьори да ме качат. Повечето обясняват, че са с твърде много багаж. Да говориш с шофьорите си е неловко, друго е да спрат по своя воля. Отивам до един автомобил с регистрация ВТ и решавам да опитам:
- Към Търново ли пътувате?
- Не.
Това е достатъчно, няма да нахалствам. В "Пътеводител на галактическия стопаджия" един шофьор обясняваше на главния герой, че не може да го качи, защото не е в неговата посока.
Която и да е тя.

Вече минава четвъртият автобус 90 (а той е през 40-ина минути), както и десетки камиони. Пушеците на Кремиковските комини отсреща вече за петнайсети път менят цвета си - бял, розов, кафяв.
Около 15 часа е. Най-сетне един шофьор склонява - ромско семейство, което се прибира към Етрополе.
- Не ни е за първи път да качваме на стоп - казва бащата Павел Цветков - аз доста миткам между Етрополе и София.
Пътувал по "бизнес" и често попадал на стопаджии. Жена му, седнала до него отпред, се обръща и пита:
- Не те ли е страх да пътуваш ей тъй, може да попаднеш на някой откачен. Рискуваш?
После разбира, че съм студент:
- Чувала съм, че то от много учене полудява човек. Аз съм учила само 20 дена първи клас. Кога започнах училище в София, майка умря и трябваше сама да гледам три братчета. Съдба. Станах на десет и поисках да уча, ама тогаз не можеше да си на десет и да учиш първи клас. Мога да чета, ама не мога да пиша.
- Аз мога - включва се детето.
- Аз не съм учила, но мъжо ми е учен - поглежда закачливо съпруга си.
- Да-а, до девети клас съм учил и прекъснах. Ти на колко си години? Аз съм на 35. Кога бях на 19, три деца вече гледах! Ей туй до тебе е най-малкото - 5-и клас.
- Аз може да съм учила само първи клас, ама тъй като ни гледаш двамата, кой според тебе е по-умен? - пита жената.
- Да, кажи - навива се и Павел - кой е по-умен?
Преди да изрека дипломатичната си фраза, той поглежда жена си и забива ключовия аргумент:
- Кой вади парите?
На коленете ми е разпъната пътна карта на България. Добър повод двубоят да се реши с изпит.
- България е... между Румъния и Турция. И Гърция - казва Павел.
- А-а - чуди се жена му - ами защо тогаз казват, че Турция била далече?
- Етрополе и София са един континент, нали?! - намесва се детето, провряло и то нос над картата.
Стадо малки прасенца припкат по шосето. Приближаваме континентално Етрополе.
- А ти как ще се върнеш? Имаш ли тука къде да спиш? Ако никой не те качи, на ти визитката на Павел, да звъннеш вкъщи, да останеш у нас - угрижена е жена му.
Спират близо до центъра на града. Павел си взема визитката обратно, понеже имал само още пет, а трябвало да дава на някакъв шеф.
Тръгвам на разходка. Ниски сгради - в планинските градчета рядко се строи високо, - малко площадче, кино с две млади секвои в градинката отстрани и над всичко това - планина. Малко по-нататък - колоритна часовникова кула, строена през 19-и век и бяла черквичка.
От кулата се чува звън. 5 следобед е, време е да си ходя.
Пресичам малки панелни кварталчета с купища дървен материал по поляните и под балконите и излизам на пътя за Правец.
Вали дъжд. От едната страна - гора, от другата - поляна с овце. Напред по пътя крави с пълни вимета, водени от прасенце на петна, а най-подир - стопанинът им.

До Правец са около 16 километра

След три от тях пеш стигам до разклона за града и се качвам на товарен камион. "Ще те хвърля до Правец", казва шофьорът и ме черпи цигара. Обяснява, че е изморен, идва от Пловдив, по-късно ще пътува към София и му се говори с някой, за да не заспи. Спира ме близо до града. Отляво на пътя има фабрики, отдясно - рекичка с бунище и един дървен кръст с цветя и снимка на 20-годишно момче, загинало в катастрофа.
От завоя отзад излизат две каруци с цигани, които се надбягват. Каруците са натъпкани с хлапета, по 4-5 във всяка. Предната забавя и момчето с юздите ми се ухилва:
- Какво носиш в раницата?
Малко след като отминават, спира старо жигули, отново ромско семейство. На задната седалка е жената с бебе в скута.
- Мислех да те кача още в Етрополе - казва бащата - нали оттам дойде?
Откарват ме до магистралата и продължават към някакво ловешко село.
Студено е и вече притъмнява. Няма и пет минути, спира малко червено "Пежо". Шофьорът е възрастен, варненец, живеещ в София. На излизане от тунела на Витиня забавя:
- Тук трябва да са.
Наистина са точно тук - до изхода са се изтъпанили до патрулката си двама полицаи.
- Не ми се занимава с глоби, колко пъти ми се е налагало да плащам! Наскоро ме хванаха да изпреварвам със стотина километра в час при ограничение 50. 20 лева им дадох да ме пуснат. Ако е по-незначително нарушението, сумата била 10 лева. Неприятна работа, но е по-добре от акт. На един, като му предложих да се разберем по бързата процедура, ми казва: "Не са хубави тези неща." Не са хубави, викам, ама знаеш ли колко ще ме бавят твойте колеги, ако ми пишеш акт?! Пет пъти трябва да ходя в КАТ. Прав си, казва ми, ама все пак не са хубави тия работи. Платих му, де. Синът ми, като научи, ми вика: "Що не му даде кърпичка да си избърше сълзите, задето го корумпираш."
Наближаваме Долни Богров и отново се появяват цветните пушеци на Кремиковци - знак, че наближава градската мръсотия, задръстванията, нервите...
- По професия съм инженер - подхваща пак разговор варненецът - занимавал съм се малко с металургично производство. Белият пушек е пара. Тя се получава от охлаждането и не е токсична. Розовият и кафявият дим се получават от конкретната реакция - просто в момента хвърлят някакъв различен метал в пещта. Не е красиво, но в днешно време трудно се съчетават големият град и екологичният живот.
Според метеоролози, познати на инженера, Кремиковци бил построен на много подходящо място:
- Розата на ветровете над София е такава, че тук вятърът почти винаги е от запад към изток. Той издухва дима в горите на Стара планина и в града не пада почти нищо от него.
19.30. Спираме на "Паметника Левски". Благодаря на човека, вземам раницата си от задната седалка и се отправям към спирката на 280 на Ректората.



Веселин Банковски

Форум на пътешественика 1 мнение


Изпрати на приятел Изпрати на приятел




TourismBulgaria.com предоставя информацията от Вашите материали възможно най-точно, но не поема отговорност за причинени вреди или неудобства при ползването й. Препоръчваме преди да предприемете пътуване да потвърдите със съответните институции важната информация като: визов режим, застраховки, здраве и безопасност, митници, транспорт и пр.
Туризъм и настаняване в