оферти | хотели | България | транспорт | търсене | информация | организации | форум | за нас  
Туризъм България
Вълчи дол
п.к. 9280 тел.код 05131

Отворете чемшир порти, Лазаре...

Поетичен момински обичай, който се изпълнява през първата половина на пролетта, е лазаруването. Освен със своите характерни игри и песни лазаруването е обаятелен и с искреността на моминските копнежи и надежди, с дълбочината и силата на техния оптимизъм и с трепетите на годениците в очакване на женитбата.

Обичаят е общобългарски. И днес, ако посетим една неделя преди Великден което и да е село от Добруджа до най-западното селище на българската етнографска област, ще видим едно затрогващо зрелище - лазарки. Щом почувстват пролетния полъх на южняка, стопаните хвърлят семето в земята с надежда, че тя ще възнагради труда им стократно.

По стар обичай, да дадат своята благословия на труда, тръгват момите, нагиздени с пъстри лазарски премени. По тях греят нанизи от парички, мъниста, а шевиците по ризата са събрали в себе си цвета на оления гюл и жълтата латинка, на чемшира зелен и синевата на утрото. По главите им пъстреят лалета (както те наричат цветята) и човек като ги гледа, като че ли вижда моминска градинка, цъфнала напролет.

Лазаруването е обичай, който идва от древността. Той е възникнал в епохата на праславянската общност и е типичен за нашия бит. Неговото първоначално развитие е свързано с родовоплеменни взаимоотношения, когато момите на едно племе или селище били отвличани от момците от друго. Това е ставало рано пролетта в гора, край река. В историческото си развитие обичаят е запазил и до днес своите първични белези. Благодарение на тях бе възможно да се разкрие както потеклото, ката и значението му на "женитбен" момински пролетен празник. Този факт веднага ни убеждава, че лазаруването не е свързано с християнската легенда за възкръсналия Лазар, а е стопански обичай, утвърждаващ плодородието и продължението на рода. В потвърждение на това е и фактът, че и до днес лазарските обичаи в Средна Западна България изискват лазарките да споходят нивите.

Лазаруването е наследена общославянска традиция. Това се вижда по обичаите на източните и западните славяни да правят обредни кукли от слама, брезови клонки и др. и да ги удавят в реките. У нас пък се правят хлебни кукли, които цели или само хапки от тях се хвърлят във водата, когато момите се кумичат (избират кумица) на реката. Това е символично удавяне на обредната хлебна кукла. Този обреден момент звучи с тъжни нотки и се вплита като мрачен дисонанс в цялата феерия на съвременния обичай. Но така е било някога. Сега той е жизнерадостен празник. На този ден девойките се гиздят. Те се показват пред селската общественост на мегдана и по дворовете в знак, че за тях могат да се изпращат вече "женихле". На този ден излизат и родителите на момците, за да видят коя момя ще подхожда на сина им.

Освен това лазарската група спохожда всички стопани, за да внесе здраве във всяка къща. На път лазарките пеят:

"Отворете нови порти
да улезне лазарица,
да пошета по дворове
като паун по чершия.
Отваряйте чемшир порти, моме,
да полезнат малки моми,
малких моми лазаркини..."

Посреща ги стопанката с паница вода, а в нея яйца. Лазарките се нареждат около паницата, заиграват и запяват. На мома:

"Гради мома Будин града,
си я гради, си нарича,
кой разбие Будин града,
той ще люби малка мома...
Ей че иде лудо-младо,
лудо-младо неженено,
с нога ритна зидища,
зидища се разтърсия...
па си влезна лудо-младо
та залиби малка мома."

Лазарките пеят за орачи, за овчари, за цъфналата пролет, за здравето във всеки дом. Да се множат пчелите и да се плодят агнетата в кошарата. Те пеят своите обредни песни и играят обредни "лазарски хора". Тези песни са своеобразно честване на празника на младостта, на малкото дете - носител на живота.

На Цветница девойките и момите отиват на реката или при кладенеца и пускат във водата хлебни кукли или пък хапки от тях. Която кукла изплува най-напред нейната стопанка ще е кумица. На връщане от реката те пеят:

"Напред, напред, кумице, Лазаре,
напред ти се паднало...
напред са ти дворове."

Лазарките съпровождат кумицата до дома й, а в двора или в стаята, докато приготвят трапезата, пеят:

"Мари, кумице Елено,
какво се снощи фалеше,
че ти са двори метени
столове наредени.
Сега ти двори изкопани,
столове разбутани.
Дружки ле, мили другарки,
Снощи ми брата пристигна
сура Елена доведе,
че се Елена разигра,
та ми двора изкопа
и столовете разбута."

Тогава кумицата ги гощава. Пак пеят обредни песни и се разотиват. На Великден лазарките отиват с червени яйца у дома на своята кумица, за да я поздравят по обичая. Сега пак пеят, но не лазарски песни. Гощават се и с това завършва обичаят лазаруване.

Отшумял е празникът. Ще се занижат пак дните с неотменния си ход до новата пролет. Момите ще тъкмят лазарските премени през цялата година и ще вложат в тях и умение, и възторг, че отново ще дойде ден да покажат какво могат.

Този празник на младостта, който идва всяка година с първите повеи на развигора, е очакван и желан от всички.

В древни времена, когато славянските племена живеели тук, земята била покрита с вековни гори. През тях течели спокойни, големи реки. След зимата, когато ледовете, погалени от южняка, с трясък отминавали и пролетните дъждове окъпвали земята, момите излизали край реката, нагиздени със сватбени премени, и заигравали своя прощален момински танц. Те пеели песни и славели добрата закрилница на семейството - славянската богиня Лада. Своите благословии пращали по реката със пъстри венчета. Докато плували венците по реката, момите правели последния поклон пред моминството.

Оттогава са се изнизали хилядолетия. Много вода е изтекла по големите славянски реки. Но обичая е останал и до днес както у нас, така и у всички славянски народи.

Прекрасни произведения на народното изкуство в този обичай са лазарските накити по гладите на девойките и момите - китки, пелеши, колбаши, нагръдници, колани, венци, пера, кокила и пр. Това са накити, които се използват веднъж в годината и са предназначени само за обичая. Затова и условията за голямо творчество тук са безспорни.



Жеко Салабашев
Хлебна кукла с прищипани хапки за кумичене на реката Лазарка с китки, пера, нагръдници, колани и др. от Софийско Лазарка с пера, нагръдник, колбаши и др. от Козичино - Бургаско Лазарка с пелеши, колбаши, венци и др. от Козичино - Бургаско - гръб

Форум на пътешественика Няма мнения


Изпрати на приятел Изпрати на приятел




TourismBulgaria.com предоставя информацията от Вашите материали възможно най-точно, но не поема отговорност за причинени вреди или неудобства при ползването й. Препоръчваме преди да предприемете пътуване да потвърдите със съответните институции важната информация като: визов режим, застраховки, здраве и безопасност, митници, транспорт и пр.
Туризъм и настаняване в